Като илюстрация може да послужи фактът, че в края на XIX век и самото начало на XX век, в Япония пристигат англичани, американци, французи, канадци, индийци, китайци, корейци и други (броят им не е уточнен), които изучават Кодокан джудо. През 1904 г. Йошицуги Ямашита преподава джудо на Теодор Рузвелт в Америка.

Интересен е фактът, че когато след войната с Русия, Япония се превръща в център на внимание от страна на световната общественост, джудо е вече утвърдено и доказало себе си бойно изкуство и спорт, но първоначално предпочитанията са били насочени към джудуцу.

Най-приемливо обяснение за това е, че за традиционните буджуцу за Япония започва да се говори именно след войната и следователно старинната бойна форма се е радвала на по-голяма популярност в началото.

Уважението към личността на Джигоро Кано и енергичната му намеса за няколко години дават приоритет на джудо не само в Япония, но и по света. Той обучава десетки хиляди младежи и достига до положението да бъде считан за най-големия авторитет в областта на физическото възпитание в Япония. Той въвежда много спортове там. Основава аматьорски съюз по лека атлетика, а през 1909 г. създава и Олимпийския комитет на Япония, като от тогава и до смъртта си е бил негов и на Международния олимпийски комитет член.

Животът Джигоро Кано завършва без да може да стане свидетел на Олимпийските игри в Токио, за които е работил твърде усърдно. Последните му думи показват, че той е мислил за джудо до самия край: “Снимките са добър начин да изобразят” Ката “(форма) …”.

Периодът след Втората световна война е от историческо значение не само за джудо – това е времето, когато за първи път от многовековната история на Олимпийските игри, едно източно бойно изкуство, трансформирано в съвременния спорт джудо се превръща в редовна олимпийска дисциплина. Тези години се харатеризират с бурно разширяване на връзките между отделните страни в Европа, Азия, Америка и Африка. Това довежда до запознаване на спортната общественост с новия спорт джудо. За спортните деятели от всички страни става ясно, че това е нещо ново, коренно различно от джуджуцу, че джудо е оригинален, интересен и динамичен спорт.

Особено силно се развива джудото в Европа, като най-добър първончален старт той има във Франция, Англия и Холандия.

Забележителен е фактът, че от 1950 г. джудо се изучава във всички училища в Япония.

От 1951 г. в Европа се провеждат континентални първенства по джудо за мъже. Няколко одини по-късно започва редовното провеждане на първенства за младежи, юноши, студенти.

Несъмнен успех за джудо е основаването през 1952 г. на Международната федерация по джудо. За нейн пръв председател е избран Рисей Кано (сина на Джигоро Кано), който остава като почетен председател и след избирането на лорд Чалз Палмър на този престижен пост през 1965 г.

След създаването на МФД не закъсняват и световните първенства. Първото и второто се провеждат в Токио, а третото в Париж.

Четвъртото световно първенство е отложено по щастлив повод – включването на джудо като добълнителен спорт на игрите в Токио през 1964 г. В състезанията участват 70 състезатели от 27 страни. По време на 63-тата сесия на МОК през 1965 г. е взето окончателно решение, джудо да се включи като редовен олимпийски спорт на игрите в Мюнхен през 1972 г.

От този момент състезанията по джудо са част от редовната програма на всички Олимпийски игри, а световните първенства се провеждат редовно и без прекъсвания.